Суджа падна, както султанска армия в България през 1878 г. Бягството на укра-вълците стартира след Операция ДУДУК (ТРЪБА) НА АХМАТ, довела 800 страшни подземни Кавказски и Сибирски "мечки" в леговището на укрите, докато се пощят от бълхите и въшките в леглата си.
По 15 км газопроводен участък, като из под земята, северно от Суджа "ПОТЕКОХА спец-наз руски отряди" под командата на чеченския генерал АПТЪЙ АЛАУДИНОВ. Бойците му са тренирани и специализирани за преодоляване препятствия във водна и газова избухлива среда - в секретни чеченски бази и спец казарми. Нема лабаво, беее!
А укрите, тренирани на валс в Париж и рок в Лондон, подсилени с украа МАС и "Сала" (сланина по киевски) се спасяват с бягства. По чорапи или боси, по бели гащи, без строй и порядък.В ужас, по лицата на измъчените от стреса и кошмаря на яве, в тези последни дни на съмнителна "слава", преминала в кошмарни бягство от Земята на Мечките и 100-те народи и етноси на РФ (Российската Федерация):

*
Суджа: 50 години след разгрома на полските пияндирници в
Москва и докъм 1662 г. в района на днешния Суджа, е имало малко селище. След пожар от злоумишленици-друговерци, жителите на града отидоха при московския цар Алексей да се жалват от полските разбойници, с молба да възстанови селището и да защити древните руси, тук.
  Суверенът решава да построи град-крепост.
Защото това е в разгара на руско-полски остатъчни конфликти, на все още не изтребените шляхтичи, полско-литовски. И които окончателно в 1709 г. лично Пьотр Великий ще съсече (барабар с остатъците от швецката империя за 300 г. напред (до наши дни, когато на местото на боздугани, по главите ще падат лешници с Орешници.).
Градът е построен и ограден с дървена стена с 14 кули. 
Според описанието на управителя  Г. С. Рагозин в Суджа заедно със селищата имало 782 двора и 1387 жители, имало 2 православни дървени църкви (из Опис на новопостроения град Суджи“). 

   Градът е построен на кръстопътя на номадски чергарски пътища. Бил заобиколен от 3 реки Суджа, Олешинка, Псел, както и обширни блата сред гори. В разгара на войната с Полша Суджа е център на нейните събития.  войските на войвода Ромадановски пристигат тук от Москва, хетманите на Украйна идват тук за преговори и т.н.
Сключването на мир с Полша, последва присъединяването на населението барабар с тези украйнени територии (укра) към Росийското Царство на цар Алексей.
Постепенно, градът губи военното си значение. Превръща се в един от търговските градове, където местните търговци процъфтяват.  През 18 век Суджа остава малък търговски град в южната част на Русия.  С указ на Екатерина II през 1785 г. градът за първи път става окръжен център.
    Тгава неговата история и развитие замръзват за много десетилетия.  историческите събития преминават през земите му, но не променят облика му.  обаче, за разлика от други градове, Суджа се развива като културен център.  в края на 19 век в града има 8 църкви.  В града имаше мъжки и женски гимназии, реално училище, земска обществена библиотека, земска болница, учителска семинария и две енорийски училища.  тук са работили фабрики: водка, селитра, пара - зърнотрошачна и преса за масло, кожарство.    Суджа познава епохата на големите войни и революции.  По време на Първата световна война тук се появяват германски войски, градът преминава от ръце в ръце, превзет или от червените, или от армиите на Деникин, Петлюра и дори отец Махно.  Последният лично посети Суджа.  През 1918 г. правителството на Съветска Украйна известно време се намира в Суджа.  През 1920г  В Суджа е построен театър.  На 30 юли 1928 г. е образуван Суджански окръг и градът става негов административен център.  По време на Великата отечествена война този район е окупиран от войските на нацистка Германия и освободен на 3 март 1943 г.  По време на войната градът е силно разрушен.    През годините на съветската власт в Суджа е открито тъкачно училище, а след това е открита артелта „Ткачиха“.  През 1938 г. килими от суджанската артел са демонстрирани на изложба в Ню Йорк.  Суджанските килими зарадваха ценителите с красотата си на изложения в Брюксел и Монреал.    След войната в града се създават предприятия на преработвателната промишленост - маслобойна, елеватор, месокомбинат и птицекомбинат, консервна фабрика и др.  Но те бяха малки и не можеха радикално да се променят.  Но хубавото на града е, че духът на античността все още живее в него.  Тук са живи легендите за дързите разбойници на суджанския велможа Кулик и заграбените богатства, които са заровили, за мистериозни призраци, подземни ходове и чудотворни икони.  Това е жива легенда, реликва от нашата история.

Бягат като овци, идат като вълци! Фашицките орди на еврейския узурпатор са тълпа, която на влизане е смела, защото е многобройна,

но като вижда очи в очи Росийската Федеративна Армия на 100-те Европейско-Сибирски народи - очи в очи и тяхната жертвоготовност, решава да се откаже, да отстъпи.
Укрите много лесно могат да бъдат управлявани и да бъдат накарани да се откажат.
Но при смъртните заплахи и наказания устройвани от Диктатора, те се завръщат вече като смъртни жертви на людоеда им.
Фанатичният начин, по който укра наемниците на Зелката нападат, е противопоставен на духа и девиза на РФ Победата ще бъде за нас. Боговете Господ, Аллах, Буда и други - срещу зелювия искариотски...

Днеска Суджа, утре Суми, и така до Париж. Готви се да посрещаш гости и парад на тоя главния булевард, как се казваше?

Току-що дадох инструкции на моя близка, да търси по Юго-Западните склонове на планината Беласица, някое българско село с къща на югозападен склон, да има собствен кладенец или без (знам как се правят Артезиански кладенци) и да я купя, докато не са почнали Сарматите, тук.
Живея на 1 км от един авио форт и разбирам, че...
...живея на неподходящо място - в неподходящо време. Ако пада нещо, няма да е на другия край връз Айфеловата кула или Триумфалната арка.
*
Тъй, че юго-западните склонове на пл.Беласица ще ме защитят от северна ударна вълна по София, Букурещ, Лондон, Берлин и не дай Мон Диьо - Париж.
Планината Беласица, е най-южната ни пл. верига и ще ни закриля и с Божия помощ (както помогна през 1993та година на нашите със Стоичков на Парк дьо Пренс в западен аристократичен Париж), се надяваме да устрои и нас, вече у дома, откъм изворна чиста вода, слънчев припек и еленов рогат добитък и зарков диетичен дивеч, наоколо...