През 1707-1709 г. ШвеЦките армии на Карл XII пресичат западни ОКРАЙНИ ЧЪРВЕНИ ЛИНИИ  на Руското царство при Пьотр Първий, за да го присъединят към Балтийската си ШвеЦка Империя, подобно на до тогава пленени земи от германци, поляци, литовци, латвийци, естонци, финландци, норвежци. По позната западна схема - вече бяха подкупили отвътре предатели - окрайнени хетмани от крайните земи на империята, като Мазепа, а в Астрахан - южнякът Булавин и неговите  въстанници, както и други местни части, недоволни от европейските реформи на младия цар Петър Първи.
   Предвид тази нова чужда опасност, сега от североЗапад, руските военни стратези подготвяха капани за да отблъснат западната швеЦка агресия, чрез редица мероприятия, като:
издигнати укрепени ивици;  
ремонтирани крепости по военната линия: Киев – Брянск – Смоленск – Псков;   
създадоха се складове за снабдяване на войските.    
    Жителите по места са мотивирани да се съпротивляват на швеЦките немчури, като:
...крият зърно в ями,
да ходят в горите и да крадат добитъка от чуждите армии и
да се защитават от врага с оръжие в ръце.  
   Борбата срещу швеЦкото нашествие 1707-1709 г. придобива характера на война за национална независимост и неутрализиране на близкия враг за столетия напред.
Подобно познатата ликвидация, няколко века по-рано на остатъците от монголско-татарската Златната Орда и нейните наследници, унищожени завинаги от руските предци при Иван Четвърти (Страшний) и преди него...  
*
През юни 1708 г. швеЦката армия пресича река Березина и се приближава до руската граница.
През август, Карл XII се мести от Могильов на изток в Смоленск, но е спрян от руската армия и се обръща на югозапад, в посока Полтава. Изчаква подкрепления от храни и армии, сформирани от покорените балтийски племена - германци, поляци, литовци, латвийци, естонци, финландци, за да удари отново руските защитници на своите свещенни земи...
В средата на септември шведите стигнат до Костеничи (по пътя за Стародуб) и спират да чакат корпуса на Левенхаупт.
*
Това разкъсване между двете швеЦки части позволява на Петър Първи да ги бие поотделно, като започва от ариергардния 16 хиляден корпус на Левенхаупт.
Така, в края на септември 1708 г. близо до село Лесная (югоизточно от град Могильов), след като ги пресреща, руската армия се противопоставя, под командването на Петър Първи с 14 хиляди души и 30 леки оръдия, с ограничен обхват),
срещу ШвеЦкия корпус на генерал Левенхаупт (с 16 хиляди души и 17 тежки далекобойни оръдия.
В същия период целта на шведския корпус не е да влиза в бой, а да се съедини спешно с армиите на Карл 12ти, очакващи го в района на Полтава.
Предвид, че Корпусът на Левенхаупт е с голям конвой от храна и боеприпаси, натоварени в 7 хиляди каруци (създаващи така нар. Ваген-бург), като се премества от Рига в окрайнините на руската империя.
   Корпусът на Левенхаупт се отправя към Пропойск.
Петър I решава да го нападне, за което той изпраща Конния си отряд, състоящ се от 10 драгунски и 3 пехотни полка, монтирани на коне, общо 11 хиляди и други 4 хиляди души отиват да се присъединят към Конния отряд, който е изпратен напред с хиляда души за да попречат на шведите да преминат река  Сож. 
На 27 септември корпусът на Левенхаупт достига Лесная. 
Под прикритието на отряд от 3000 души Левенхаупт изпраща част от каруците в Пропойск.
  В същото време основните сили, възползвайки се от благоприятните условия на терена, заемат позиция на височините северно от село Лесной, базирани в тила на реката.  Леснянка.
  За да се затрудни руските войски да се приближат до Лесная и да ги разположат в боен ред, 6 шведски батальона са преместени пред главните сили. 
След като оценява ситуацията, Петър I решава да започне битката, без да чака приближаващитебпехотни части на отряда на генерал Бур.    
   Трябва да се отбележи, че и двете страни, поради слабо разузнаване, не разбираха достатъчно добре потенциала на противниците си.
   Руската армия научи, че Левенхаупт има много по-голям отряд, а не просто охранява „подвижен склад“, едва 2 дни преди сблъсъка на войските. 
   Северняците пък, движещи се към Полтава за съединение с армиите на Карл 12-ти, смятаха приближаващият се вражески Конен отряд на Петър Първи (корволанта) за авангард на Голяма руска армияв дълбочина, водена от Царят им....
    Битката при село Лесной продължава през целия ден - от 8 часа сутринта до 19-20 часа вечерта на 28 септември.   
   Петър Първи удря толкова силно, че успява да нанесе загуби на врага, преди той да се съвземе.
   Със силен топовен огън от гората руснаците принуждават полковете на Делегарди, Щал, след това на Гензиус и Левенхаупт да отстъпят.    
    Около 11 часа царят започва да строява руските сили от гвардейската бригада по края на гората. 
   Но Левенхаупт решава да попречи на всички руски сили да напуснат гората. Негови 4 батальона с 10 оръдия и 4 кавалерийски полка по фланговете атакуват руските гвардейци: 5 батальона в резерв са готови да подкрепят тази атака.  Интересно е, че срещу 6 руски батальона на Преображенци и Семьоновци се оказа техният стар враг, познат от битките в Ливония - Шлипенбах
*    
 ШвеЦката пехота от дясното крило пробива невските полкове, пленява 4 оръдия и заплашва да обкръжи фланга, но не успява да надгради успеха си: Преображенски и Семьоновци идват на помощ.  Предните руски редици, които претърпяват загуби, са изтеглени зад задните и се оттеглят в гората. 
     „Ако не бяха горите, шведите можеха да спечелят, тъй като те бяха с 6 хиляди повече от нас“, пише по-късно Петър Първи на адмирал Ф.М. Апраксин. 
   Когато шведската офанзива приключва, Пьотр Първи отново нарежда изграждането на бойна линия за атака. 
   В отговор Левенхаупт изстрелва с тежките оръдия и руснаците отново отстъпват в гората.    
Но по това време целият Конен отряд (корволант) беше пристигнал.  След обед битката се подновява. 
Руснаците започват нова атака, с 8 пехотни батальона и 4 драгунски полка в първата линия. 
   Зад тях идва силна кавалерия, 6 полка във втората линия, а зад нея още 2 драгунски полка. 
   И тази линия е подкрепена от пехота, макар и наполовина по-малко от пехотната подкрепа на Първата линия.
   Така 2 линии, заедно с кавалерията, излизат от гората и започват да изтласкват врага към Вагенбург.
    Казаците се втурват отзад, за да пазят конвоя.  Залпове гърмяха един след друг.
 Четири пъти войниците пълнят чантите и джобовете си с патрони, четири пъти фитилите се нажежават толкова, че не можеха да се държат. 
   Петър Първи и Меншиков препускат и окуражават войниците от полк към полк. До три часа следобед врагът е притиснат чак до каруците им, след като по-рано бе пленил 4 руски оръдия.
   Първият период от битката не носи победата на нито една от страните. Левенхаупт изпраща за помощ да се върне 3-хилядния авангард. 
   Но до пет часа следобед, след пристигането на Бур, руснаците печелят превъзходство в числеността и се придвижват още напред, използвайки огъня на полковите оръдия. 
   Шведският генерал Щакелберг, с контраатаки на лявото крило, трудно сдържа настъплението на гвардейската бригада.  По едно време залповете се сляха в непрекъснат гръм. И... Битката премина в ръкопашен бой. Студен дъжд, примесен с градушка и дим, сега удря шведите в лицето;  вторият ред едва вижда първия. 
   Според шведите - руснаците натискали толкова силно, че шведските войници умирали от щиковете им, преди да видят врага си.
    До здрач шведите издържат още 10 атаки за  два часа и отговарят с контраатаки, но загубите им са много тежки.  Засилващият се снеговалеж с поривисти ветрове и градушка и тъмнина прекъсна битката около 19:00 часа.
*
...Цяла нощ Петър Първи държи напразно на щрек, армията под оръжие, на разстояние до 150 крачки от шведските каруци, възнамерявайки да повтори атаката на сутринта. След като огнестрелният дуел окончателно утихнал около 22 часа...
*
   Бягство през нощта на съюзния корпус, лишен от тежки загубени животи и оръжив. Също и от информация за резервния потенциал на руските армии и опълченски местни защитници: 
   Левенхаупт решил веднага след тежкия бой да спаси поне част от корпуса и тихо да се откъсне от врага.
  Под прикритието на огньове, уж за отопление, той подпалва част от каруците си и, като изоставя болните и ранените, на милостта на Бога, а също и хиляди глави обозен добитък, предназначен за армията на Карл 12ти, (шведския обозен корпус) качва пехотата на каретни коне и им нарежда бързо и тайно да напуснат през гората към Пропойск, като отнесат само барут и артилерийски снаряди. 
   Нощното отстъпление е кошмар. 
   Оръжията засядат в дълбоките кални коловози, разбити от хиляди колела и бяха хвърлени в блатото. 
   Частите, лутащи се в пълен мрак и блатна каша, губят останалата си сила. 
   Стенанията на новите ранени, виковете на умиращите и изгубените, се чуват отвсякъде...
   Много редници и офицери дезертират обратно, в Рига, откъдето са дошли.   
*
   След като на сутринта, Петър Първи открива изоставения катун от изгорени през нощта каруци, царят изпраща драгуните на генерал-лейтенант Пфлуг в преследване. 
   Така, че на 29 септември Пфлуг настигна и съсича 5 хиляди изостанали в Пропойск и пленява останките от конвоя, макар и без военно оборудване. Тъй като Левенхаупт е успя да потопи барута и зарядите в река Сож.
*
ШвеЦките загуби в убити и ранени възлизат на 6400 души, плюс пленени 45 офицери и 700 войници.
Което е половината от целия военен корпус, който трябваше да попълни и обезпечи с храна армиите на Карл 12 при планираното унищожение на руското царство на Петър Първи.
Само 9 месеца по-късно, в Полтавската битка унищожението ще настигне шведските армии. А шведското кралство ще бъде разрушено завинаги, за 300 години, до наши дни. 
А сам Карл 12ти ще се скрие с бягство още по на юг за цели 11 г. в чертите на Султанската империя...
Баси съдбите на вдигналите меч срещу руснаците.
След Карл 12ти, иде ред на турските султани, на Наполеон, после пак на турските султани, после на Хитлер.
*
В наши дни - един клоун с еврейска кръв, начело на племето на укрите - опропастява изкуственото образувание между земите на руснаци, белоруси, полци, унгарци, румънци, приднестровци... Които чакат да си върнат конфискувани от Ленин и Сталин земи дадени на лошите стопани в окрайнините на Старата руска империя. От времето на Иван Страшний до  Сталин...
*
Послеcлов:
Пьотр Първий нарича Победата при Лесная „първото изпитание на войника“ и бъдеща "Майка на Полтавската битка" в следващата 1709 г., след което от великата швeЦка империя остава една развалена съседка за 300 лета напред.
    Битката при Лесная оказа сериозно влияние върху по-нататъшния ход на войната.  Поражението на корпуса на Левенхаупт лишава Карл XII от необходимите му подкрепления, храна и боеприпаси и осуетява плана му за поход към Москва.
По-лошото за него и отечеството му се случва след броени месеци край Полтава.
И преди, и по това време и след него - всеки ястереб се превръща в жертва на руските "кавказски и сибирски мечки".
Никой не иска да умира млад и в мъки срещу ЗАЩИТНИЦИТЕ НА ЧЪРВЕНИТЕ РУСКИ ЛИНИИ...

Чудесен пример си дал за руската сила и мощ!
За "непобедимите" шведи, които в резултат на изпитването й на собствен гръб , за цели 300 години забравят, що е война!?
В Поморие е имало много белогвардейци Повечето са се върнали в СССР, след като Хитлер обявява войната Имах и двама съученици, чийто дядовци бяха белогвардейци
Един имаше малка книжарница и като първокласник ходех при него за пластелин и разноцветни гланцови хартии Мил и любезен човек Меко казваше " моето момче" и винаги познаваше, какво ще поискам....
Баща ми разказваше интересни истории за тях, когато Хитлер започва война с Русия
Събирали се в клуб и оживено разисквали
Младежите надавали ухо на разговорите
Чували за генерал Кал и генерал Зима И за връщане в Русия?
Попитали, какви са тези генерали?
Казали им, че са непобедими При германците скоро ще се появи генерал Кал! Ако, все пак, го преодолеят, след няколко месеца ще се появи генерал Зима, който е непобедим!
Започнали да ги разубеждават, да не отиват! Тука са добре, устроили са се! Там не се знае, как ще ги приемат
Старшията им, беловлас полковник слушал, но не се месил в разговорите
Един ден ги извикал и им казал:
Младежи, прави сте, но вие не знаете ,
,какво е за нас матушка Русия?! Тя е в беда и ние сме длъжни да я защитим! Тя е всичко за нас!
Да, има неизвестни за нас, но Матушка е по- важна!
Заминали и никой не се върнал?
Възможно е и да не са стигнали, в Крим се водели боеве!...
Ти също описваш тези непобедими генерали във войната с шведите!...
И на днешните войнолюбци ще разкажат военната игра!

Хубав ден, приятелю!

А–а–а, Вовата е диалектик и от мечовете ще кове плугове.

Чукачи много се дървят на млада и стара блудница, но след 7-8 тека, лягат да спят. И утре продължават.
А жертвоготовността е в кръвта, която бушува в тялото и го прави енергично до тежко раняване...
В РФ има милиони такива човеци.
А у нас? Чукачи много. Но сметките в мозъка се правят от слаба кръв. Недостатъчна за жертване.Та даже и набеденият за революционер, клошарят в Белград и Букурещ Васко пи..ко, бездетния не е утрепал или заклал 1 турчин поне...
А в Европа